Сред бурените - по-високи от изсъхналите нискостеблени ябълкови градини на една отминала епоха - се извисяваше купчина камъни, нахвърляни в още-по-минала епоха, при разчистването на терена и за отбелязване на синура.
Мярнах дълго сивочерно тяло, което се измушваше от купчината и течеше като метално поточе между жилавия пелин. Там имаше по-тънка форма. Кучката в мен се протегна, ужасено-очарована, и се захвана с една дейност, дето изисканите дедовци в Париж я кръстили "воайорство", а по-нашенски - махленско надничане.
Змиите се чукаха, като че ли беше краят на света - дълго, оплетено, страстно и бавно из жегата.
Кучката изплези език, клекна и зави. Не й обърнаха внимание.
Бавно, тихо, на заден ход, тя се измъкна на по-открито място.
- Пссст - каза някой зад нея.
Замръзна на място и бавно извъртя поглед: един див котарак я гледаше с изумрудено-зелен поглед.
Направиха си диво секс-кълбо. 

Наоколо прелитаха сферички-любопитки и се сливаха с маранята:   бяха видели какво ли не. В далечни времена, когато светът беше цял и нов, животните можеха да се смесват и да раждат най-странно поколение. После генните инженери се набъркаха - останаха само спомените - сега си имаме човеци с характер на змии, на кучки, на котки, на мишки, на прасета и на кози, на коне и на... човеци. Даже.

 
"Дребни работи"
ГеА