Още малко ритъм му трябва, нищо , че е нощ и тя римува!

Шепотно #462
Вятърът ми носи, тихо твоят шепот.
Птиците подхващат, нежните слова.
Вълните си говорят с горското поточе:
"Предайте и от мен, целувка в нощта."


Шепотно замира, цялата природа.
Мракът е разгърнал, черната роба.
Две светулки само, там под небосвода.
Шепотно рисуват, твойта красота.


Погледът ти мил и слънчева усмивка.
Гласът ти - песен, звън, слушам с любов.
Ръцете ти вълшебстват, с магията на ласка.
А тишината танцува, нашето танго!

Благодаря, Поете!

Усмихни се!http://www.youtube.com/watch?v=CybdzkU8cmg

Твоята усмивка ,от ума ми не излиза.
ЗАщо се смее това дете?
Не загадъчната Мона Лиза.
Създание крехко, обич се зове.


Усмивката е дар небесен.
Усмихнати природни чудеса.
Юнски залез, златна есен.
Бяла прелест, засмяна пролетта.

Какво ми казваш, слънчево момиче?
Протягаш с дар, двете си ръце.
През твоите шепи, сноп лъчи се стичат.
Обичам те, обичам от сърце!

тъмен, зимен, гъст и тежък стих,
да изскочи стих сребрист и звучен
доловил надежда лятна,
обещание и блян-усмивка
в нощи предстоящи приказни 1001.