Защо ли им е на българските юристи да знаят българска история?
Защо ли им е на българските журналисти да знаят български език?
Защо ли им е на българските медици да бъдат милосърдни към българите?
Защо ли ни е изобщо на всичките българи да бъдем хуманни към българите по света.

Във времето когато светът трансцендентира,
но ражда се, живее и умира в реално време,
в своята култура, със своите герои, ценности и идеали -
какво ще можем ние да оставим
за себе си - за спомен - на внука виртуален?

Човекът се сравнява с компютър,
културата - със програмирано съзнание,
и щом компютърът ви остарял е - той железария ставал,
че не можел на шумотевицата в туба да издържа,
езика в чатовете не отбирал,
картинки, снимки, филми - отказвал непрекъснато да консумира.

Къде остана мозъкът човешки - вселена, по-голяма от  галактиката,
къде остана мрежата от символи човешки - та трябва
децата да се учат за роботи - наместо да вървят напред и да творят?
Сега, к акво, да се откажем ли от себе си,
защото още недовършеният мрежов преводач,
не може да разчита азбуката ни,
не може да изсрича имената ни,
не може да запомни, че в света на хората,
човешките неща са главните
и името на майчиния ни език и на земята-дом - 
е първото сред тях.


"Приказки в рима"
ГеА