Гледане на кафе:

 

• Вече не е есен, още не е зима.
• Пуснаха пак циклотрона, да де Адроновия колайдер.
• Наотвориха се пак дупки в  океана на представите ни за глобалното.
• Направиха реформата в образованието,
  а това си е вече преврат - по-голям даже от оня от 10 ноември.
• Бъгове щъкат из космоса на мрежата - жужат, отвличат ни от мислите,
• Забравяме да се шегуваме.

Сънувам  светлосини сънища
и мириса на въздух над огряна слънчева вода.
Внезапно някоя от черничките дупки
изсипва над заспалия ми свят
купчина ярки спомени - не мои
И ето идва сряда - ден за гледане на кафе - 
добър за всички, заредени с енергията на ноември. 

Идва зимата най-после,
артритът спира да боли.
А хилядите нано-джаджи 
стоят на стража през съня Ви
и гонят грипните бацили.

Прогнозата е общо-взето - мрачна,
а някак леко ми е да призная, 
че безусловно и неоснователно
денят ми пълен е с очакване. 

Станете утре в слънчевата сряда,
изпийте си кафето топло-ароматно,
сложете после чашата обратно,
за да излязат страховете ви навън.

Сега се пригответе - ще ви гледам:
Вземете чашата в ръка и обърнете я нагоре,
на слънцето я покажете.
Енергиите на ноември ще я изпълнят с тръпка.

И после - вие като мене
безспорно и неоснователно
ще се почувствате щастливи,
защото пратих ви река от слънчеви усмивки.

 


 
 "Приказки в рима"
ГеА