Сънувах сън:
Вълшебство беше -
Пренесе ме в страна незнайна още.
Скали и проходи изминах,
А някой все затваря изхода.
Накрая стигнах до прозорец -
квадратна дупка в скалата варовита -
небрежно, с две дъски препречен.
- Ще скачаме, - зад мене някой рече, -
не спирай насред пътя.
И скочих в красивия син залив от високото.
Потънах сред водата и мехурчета,
за да изляза суха на брега -
Където други с децата-грижи си отиваха
и ме оставиха сама - да се събудя.

Сега ще знам, че няма нищо страшно
когато стигна пак до океана,
да скоча сред дълбокото
и да изплувам,
макар и мокра,
наяве, не в съня.  



"Приказки в рима"
ГеА