И досега го сънувам: магазина за плод-зеленчук в южния край на площада - тогава май не беше още площад, а просто една широка улица, по която минаваха манифестациите. Там - между ДНА и "Тримонциум" имаше огромни платани с петнисти стволове, а между тях - черното стъкло, прозорците, по които се стичаше вода, когато я пуснеха - като прозрачнозелена завеса, и невероятният аромат на банани и портокали. Пловдивчани още не се бяха научили да се редят на опашки, та на мен винаги ми купуваха по един или два банана, защото никой друг не ги ядеше. Вътре, мисля, имаше фонтанче - малко езерце с малко златни рибки. В градската градина имаше голямо езеро с малко вътрешно - по-дълбоко езерце, където се криеха червените и сивосините рибоци. В магазина, обаче, всичко беше миниатюрно, ароматно и вълшебно: черните фурми, водната завеса на витрината, кошниците с портокали и ананаси, големите кутии с рачел от тикви на къдрави продълговати хрускави парченца, ябълките и гроздето.
В ДНА имаше танци, на широката улица между пощата и градската градина - хора, водени от професионални танцьори с гълъбови копринени празнични забрадки, пред РЕП-а - тълпата от местния Хайд парк корнър, които обсъждаха поредния мач на "Ботев" и "Локото".
До ден днешен, когато имам кошмари на тема празнични манифестации, в съня ми се борят за място скучния бетонен площад и завоя на улица "Иван Вазов" с черното стъкло на входа на плод-зеленчука и падащата вода на витрината между два платана с огромни стволове. Насън там има място за всичко, както е в историята - но едновременно, защото сега всичко това е толкова отдавна, че е едновременно някъде в миналото, което от време на време се появява в сънищата ми.




"Дребни работи"
ГеА